Двете студени войни на Америка
Доналд Тръмп се впуска в две стопански войни едновременно. Срещу Иран той употребява оръжието на глобите, с цел да смъкна режима на моллите. Срещу Китай размахва опасността за мита и забрани, с цел да предотврати надмощието му в софтуерната област. И в двата случая не е невероятно американският президент да победи, написа френският вестник Les Echos.
Разполага ли Америка с задоволително средства, с цел да води две войни по едно и също време – една в Азия против Китай и една в Близкия изток против Иран? По време на Студената война специалисти по тактика подчертаваха, че Съединени американски щати са единствената мощ, която може да води два спора по едно и също време. Вярно е, че ставаше дума за военни спорове.
Днес, когато икономическата война е напът да се трансформира в „ продължение на политиката с други средства “, в случай че перифразираме Карл декор Клаузевиц, или „ сурогат на войната “, могат ли Съединени американски щати да завоюват в действителност? Има ли стопански войни по желание и по нужда, в случай че можем да използваме формула, която до през вчерашния ден се прилагаше извънредно за класическите войни? Можем ли да определим все по-стриктните стопански наказания против Иран като съвременна форма на война по желание, а глобите против китайския колос Huawei като израз на война по нужда?С други думи, Доналд Тръмп може би не е най-хубавият президент на Съединени американски щати, само че политиката му към Китай съдържа позитивни детайли. Някой трябваше да надигне глас, с цел да постави завършек на отклоняващото се от нормите и недопустимо държание на Пекин.
Проблемът, несъмнено, е, че Америка не се намесва в името на общия интерес, както го правеше през вчерашния ден по време на Студената война против Съюз на съветските социалистически републики, а в името на самата Америка без ни минимум вземане предвид с многостранния ред, както се случва в последно време. Европа, от нейна страна, закономерно е разграничена сред задоволството, че най-накрая значим състезател приказва ясно за Китай и страха да не се трансформира в идната цел на Америка в нейния развой на систематично разрушение на мултилатерализма.
В опит да разясним актуалната геополитическа обстановка и естеството на рисковете, пред които сме изправени групово, би трябвало да разберем задачите на другите играчи. Какво желаят Съединени американски щати и Китай, без да забравяме Иран?
В борбата с Китай Америка счита да затвърди неоспоримия си статут на „ номер едно “. Несъмнено светът към този момент не е еднополюсен, какъвто може би беше едно десетилетие сред разпадането на Съюз на съветските социалистически републики през 1991 година и рухването на кулите в Манхатън през 2001 година При всички случаи Америка няма да може да понесе същински конкурент. Тя не приема необятно популяризираната концепция, че XX век е бил векът на Америка, а XXI век ще бъде този на Китай.
Във военно отношение Китай надалеч не може да се мери със Съединени американски щати. В стопански проект американската стопанска система пораства удивително в миг, когато растежът на Китай доста се забавя. Но в софтуерен проект азиатският колос стартира да се изравнява със Съединени американски щати. Дори по-лошо, той бележи зрелищни точки в някои стратегически области. Приемливо ли е това? Може ли да се разреши на все по-авторитарна мощ да употребява в своя изгода информация, която единствено тя ще има?
Huawei в Китай, нуклеарната стратегия в Иран, паралелът е елементарен, може би даже прекомерно изкушаващ. Може ли да оставим „ безспорното оръжие “ в ръцете на режим, воден от безспорна идеология? Всъщност, желанията на американците са по-ясни, в сравнение с наподобяват, и могат да бъдат систематизирани по следния метод: в Азия – да обуздаят Китай, а в Близкия изток – да смъкват режима на моллите с двойния риск да засилят силата и чувството за самодостатъчност на китайците и да се изправят против ръководителите на Иран.
Режим със структурно несъгласие
Намеренията на китайците са изцяло противоположни на тези на Съединени американски щати. Те желаят да подсигуряват превъзходството и даже цялостния надзор на Китай върху Азия първоначално, по-късно да станат още веднъж първа международна мощ и да утвърдят по този метод превъзходството на властническия и централизиран модел на ръководство в китайски жанр, а в дълготраен проект да обезпечат преимуществото на китайската цивилизация над демократичния модел и по-глобално над западната цивилизация.
Намеренията на китайците са както офанзивни, по този начин и отбранителни. Те целят да запазят жив един структурно спорен режим, който е по едно и също време и комунистически, и буржоазен. Поради това е нужен по-голям надзор върху обществото, съпроводен от приемливо равнище на напредък и висока степен на патриотични усеща.
Намеренията на Техеран също са значително отбранителни. Режимът на моллите избра да излезе на предни позиции с разширение на районното си въздействие и възприе жанр на непрекъсната провокация, с цел да си подсигурява оцеляването на режима, чиито уязвимости са добре известни.
Вашингтон, Пекин, Техеран – никой не желае война и всички си играят с огъня. От Китайско море до Персийския залив рисковете от инцидентна война са все по-големи. С прекомерно действителната заплаха всички да надценяват картите си и да подценяват тези на съперниците си.
Обективно видяно картите на Америка пред Китай и Иран са по-добри както във боен, по този начин и в стопански проект. Но способността за всеотдайност и даже за страдалчество на китайския народ, подтиквана от изказванията за несправедливите контракти, наложени от Запада, макар че те са прекомерно пресилени, е доста по-голяма от тази на американския народ. По същия метод иранският режим постоянно играе с картата на унижението.
За сметка на това Америка би трябвало да се оправя с нежеланието, даже с опълчването на жителите й на присъединяване в спорове на далечни места. В този подтекст икономическото оръжие може да наподобява по едно и също време по-евтино и по-ефективно. Но то включва риска икономическата война инцидентно да се трансформира във война в същинския смисъл на думата.
И горещият въпрос: в случай че има война, в Китайско море ли ще е или в Персийския залив?
По публикацията работиха: Божидарка Чобалигова, редактор Бойчо Попов
Разполага ли Америка с задоволително средства, с цел да води две войни по едно и също време – една в Азия против Китай и една в Близкия изток против Иран? По време на Студената война специалисти по тактика подчертаваха, че Съединени американски щати са единствената мощ, която може да води два спора по едно и също време. Вярно е, че ставаше дума за военни спорове.
Днес, когато икономическата война е напът да се трансформира в „ продължение на политиката с други средства “, в случай че перифразираме Карл декор Клаузевиц, или „ сурогат на войната “, могат ли Съединени американски щати да завоюват в действителност? Има ли стопански войни по желание и по нужда, в случай че можем да използваме формула, която до през вчерашния ден се прилагаше извънредно за класическите войни? Можем ли да определим все по-стриктните стопански наказания против Иран като съвременна форма на война по желание, а глобите против китайския колос Huawei като израз на война по нужда?С други думи, Доналд Тръмп може би не е най-хубавият президент на Съединени американски щати, само че политиката му към Китай съдържа позитивни детайли. Някой трябваше да надигне глас, с цел да постави завършек на отклоняващото се от нормите и недопустимо държание на Пекин.
Проблемът, несъмнено, е, че Америка не се намесва в името на общия интерес, както го правеше през вчерашния ден по време на Студената война против Съюз на съветските социалистически републики, а в името на самата Америка без ни минимум вземане предвид с многостранния ред, както се случва в последно време. Европа, от нейна страна, закономерно е разграничена сред задоволството, че най-накрая значим състезател приказва ясно за Китай и страха да не се трансформира в идната цел на Америка в нейния развой на систематично разрушение на мултилатерализма.
В опит да разясним актуалната геополитическа обстановка и естеството на рисковете, пред които сме изправени групово, би трябвало да разберем задачите на другите играчи. Какво желаят Съединени американски щати и Китай, без да забравяме Иран?
В борбата с Китай Америка счита да затвърди неоспоримия си статут на „ номер едно “. Несъмнено светът към този момент не е еднополюсен, какъвто може би беше едно десетилетие сред разпадането на Съюз на съветските социалистически републики през 1991 година и рухването на кулите в Манхатън през 2001 година При всички случаи Америка няма да може да понесе същински конкурент. Тя не приема необятно популяризираната концепция, че XX век е бил векът на Америка, а XXI век ще бъде този на Китай.
Във военно отношение Китай надалеч не може да се мери със Съединени американски щати. В стопански проект американската стопанска система пораства удивително в миг, когато растежът на Китай доста се забавя. Но в софтуерен проект азиатският колос стартира да се изравнява със Съединени американски щати. Дори по-лошо, той бележи зрелищни точки в някои стратегически области. Приемливо ли е това? Може ли да се разреши на все по-авторитарна мощ да употребява в своя изгода информация, която единствено тя ще има?
Huawei в Китай, нуклеарната стратегия в Иран, паралелът е елементарен, може би даже прекомерно изкушаващ. Може ли да оставим „ безспорното оръжие “ в ръцете на режим, воден от безспорна идеология? Всъщност, желанията на американците са по-ясни, в сравнение с наподобяват, и могат да бъдат систематизирани по следния метод: в Азия – да обуздаят Китай, а в Близкия изток – да смъкват режима на моллите с двойния риск да засилят силата и чувството за самодостатъчност на китайците и да се изправят против ръководителите на Иран.
Режим със структурно несъгласие
Намеренията на китайците са изцяло противоположни на тези на Съединени американски щати. Те желаят да подсигуряват превъзходството и даже цялостния надзор на Китай върху Азия първоначално, по-късно да станат още веднъж първа международна мощ и да утвърдят по този метод превъзходството на властническия и централизиран модел на ръководство в китайски жанр, а в дълготраен проект да обезпечат преимуществото на китайската цивилизация над демократичния модел и по-глобално над западната цивилизация.
Намеренията на китайците са както офанзивни, по този начин и отбранителни. Те целят да запазят жив един структурно спорен режим, който е по едно и също време и комунистически, и буржоазен. Поради това е нужен по-голям надзор върху обществото, съпроводен от приемливо равнище на напредък и висока степен на патриотични усеща.
Намеренията на Техеран също са значително отбранителни. Режимът на моллите избра да излезе на предни позиции с разширение на районното си въздействие и възприе жанр на непрекъсната провокация, с цел да си подсигурява оцеляването на режима, чиито уязвимости са добре известни.
Вашингтон, Пекин, Техеран – никой не желае война и всички си играят с огъня. От Китайско море до Персийския залив рисковете от инцидентна война са все по-големи. С прекомерно действителната заплаха всички да надценяват картите си и да подценяват тези на съперниците си.
Обективно видяно картите на Америка пред Китай и Иран са по-добри както във боен, по този начин и в стопански проект. Но способността за всеотдайност и даже за страдалчество на китайския народ, подтиквана от изказванията за несправедливите контракти, наложени от Запада, макар че те са прекомерно пресилени, е доста по-голяма от тази на американския народ. По същия метод иранският режим постоянно играе с картата на унижението.
За сметка на това Америка би трябвало да се оправя с нежеланието, даже с опълчването на жителите й на присъединяване в спорове на далечни места. В този подтекст икономическото оръжие може да наподобява по едно и също време по-евтино и по-ефективно. Но то включва риска икономическата война инцидентно да се трансформира във война в същинския смисъл на думата.
И горещият въпрос: в случай че има война, в Китайско море ли ще е или в Персийския залив?
По публикацията работиха: Божидарка Чобалигова, редактор Бойчо Попов
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ